Три двустранни търговски камари отправят призив за реформи и за сътрудничество за по-устойчива здравна система в България

• България има нужда от всеобхватна, фокусирана върху ефективността, прозрачна и базирана на данни Система на здравеопазване, която поставя в центъра гражданите на страната ни.
• Основната им цел е постигане на отворен диалог и сътрудничество между ключови заинтересовани страни от сектор „Здравеопазване“ у нас
• Бизнес-асоциациите предлагат отворен диалог и съвместни активности, включително и спешни действия в посока предвидимо, прозрачно и превантивно здравеопазване в България

София, 27.10.2023 г. – Вчера се проведе международната конференция „За по-устойчива здравна система в България“, организирана от Българо-швейцарска търговска камара (БШТК), Германо-българска индустриално-търговска камара (ГБИТК), Американска търговска камара в България (АТК) в партньорство с Клъстър за дигитални иновации в здравеопазването (DHI Cluster). Събитието се състоя в Гранд Хотел Милениум София, като в него взеха участие проф. д-р Костадин Ангелов, председател на комисия по „Здравеопазване“ към 49-то Народно събрание, проф. д-р Христо Хинков, министър на здравеопазването, Александър Йоловски, министър на електронното управление и Милена Стойчева, министър на иновациите и растежа. На конференцията присъстваха ключови представи на съсловни и пациентски организации, професионалисти от сектора, академични представители, медии и др, с които организаторите ще продължат да са в активен и продуктивен контакт за постигане на общите цели. Събитието бе открито от трима посланици в България - Н.Пр. Ирене Мария Планк, посланик на ФРГ, Н.Пр. Кенет Мертен, посланик на САЩ и Н.П. Раймунд Фурер, посланик на Конфедерация Швейцария, които говориха за това, че социален и икономически приоритет на всички правителства е да гарантират, че нашето общество има гарантиран достъп до висококачествено здравеопазване. А то е основополагащ фактор за пълноценен живот на гражданите, икономическо благосъстояние на държавите и устойчиви общности.

Конференцията е логично продължение на започналите преди над три години общи усилия на трите двустранни камари в търсене на отворен публичен диалог между водещите заинтересовани страни в сектор „Здравеопазване“. Трите бизнес-асоциации предлагат възможното създаване на работещ и ефективен формат на сътрудничество за провеждане на прозрачна дискусия с цел създаване и изграждане на консенсус за нужните мерки за подобряване на здравето на българските граждани и последващо развитие на сектор здравеопазване у нас. Сред целите им са 1) обединение на ключови заинтересовани страни от сектор „Здравеопазване“ в България в ефективно работещ формат; 2) обсъждане и предлагане на общи действия за предвидимо и превантивно здравеопазване у нас; 3) определяне на следващите съвместни стъпки.

„Живеем във времена на постоянни и бързи промени във всички области на общественият живот провокирани от дигитализацията. Свидетели сме на непрестанни иновации, които водят до подобряване на бизнес средата и живота на хората. Основна цел на трите камари е да съдействат за създаването на платформа за превръщането на здравеопазването в България от реактивно към предвидимо и превантивно с участието на всички заинтересовани страни. Вярвам, че конференцията днес ще постави началото на един устойчив процес в полза на постоянно подобряващо се и отговарящо на най-високите очаквания здравеопазване в България. Защо утре България да не се превърне в притегателен съвременен център за лечение и на хора от други страни?” – сподели Бони Бонев, председател на УС на Българо-швейцарската търговска камара.

„Обединението на трите двустранни камари по общественоважната тема за здравеопазването в България е силен знак към всички заинтересовани страни – институции, съсловни организации, бизнес, пациенти. Ние протягаме ръка към тях за изграждане и реализиране на обща визия за здраве, чрез която всички ние бихме имали по-качествено, продължително и съзидателно съществуване в полза. Доброто здраве на гражданите и нацията е ключ към икономическия просперитет на всяка държава. Добра основа за реализацията на подобна визия е известният от 2021 г. доклад на Американската търговска камара в Бъглария„Здравеопазването като инвестиция“, който бе припознат от множество партньори и съмишленици. Неговите идеи – макар и бавно – започват да се реализират в системата.“ – каза Иван Михайлов, главен изпълнителен директор, Американска търговска камара в България.

Бъдещето на здравните системи по света

Събитието посрещна Рифат Атун, професор по глобални здравни системи към департамента по обществено здраве към Университета Харвард, САЩ. Той представи решенията, които може да даде една интегрирана и базирана на реалните нужди на пациента здравна система.

Презентацията на проф. Атун може да изтеглите от тук.

Моментна снимка на здравеопазването в България

Сравнението на Системата на здравеопазване в България и мястото й сред системите други държави от Централна и Източна Европа бе представено от Лука Чичов, съпредседател на комитет „Здравеопазване“ към Американска търговска камара в България.

Въпреки прогреса в сектора през последните години „трябва да отбележим, че в българската здравна система липсва цялостен стратегически и инвестиционен подход, който да адресира влошаващите се демографски тенденции, нарастващите и неефективни разходи за здравеопазване и влошаващата се позиция на България в сравнение с други държави от ЕС по редица здравни показатели.“ - посочи част от белезите на проблема той. Но наред с тях има доказани действия и инициативи, които могат да се осъществят при нужна политическа и съсловна воля.

Презентацията на Лука Чичов и Американска търговска камара в България

Призивът към действие от страна на експертите включва:

• Запълване на финансовите пропуски в системата
• Ефективно разпределение на средствата, особено в болничната помощ
• Търсене на иновативни източници на финансиране
• Фокус върху профилактика, скрининг и превенция. Повишаване на осведомеността.
• Стабилизиране динамиката на работната сила
• Подобряване на извънболнична помощ
• Въвеждане на дигитално здравеопазване, в това число промяна от ИТ здравеопазване към Дигитално здравеопазване.

Всички тези области за реформи биха били успешни, ако се комбинират усилията на различни експерти, за да могат множество иновативни проекти и стратегически инициативи да бъдат успешно реализирани. Такъв пример би бил инициативата “Open House Hospital” – успешна концепция за стартиране на иновативни пилотни проекти за оптимизация в лечебните заведения.

Приоритетни области в българското здравеопазване и нуждата от дигитална трансформация

В ангажиращ разговор се включиха проф. Рифат Атун, Лука Чичов, д-р Боряна Алексиева, сава Тодоров, Радой Павлов, ръководител на дигиталната инфраструктура на Университетска болница Цюрих, Швейцария, както и Ивайло Филипов, главен изпълнителен директор, „Информационно обслужване“ ЕАД. Модератор на този панел бе д-р Росен Димитров, председател на УС на Клъстър за дигитални иновации в здравеопазването (DHI Cluster).

Пример за работеща дигитализация във водеща болница бе представен от Радой Павлов, който сподели за постиженията на болницата, в която работи, както и възможностите за подобна реализация в България.

Ивайло Филипов представи напредъка по поетапно внедряване на Националната здравно-информационна система и планираните следващи стъпки до 2025 г.

Презентацията на „Информационно обслужване“ ЕООД

Дискусия за по-устойчива здравна система

В заключителната дискусия взеха участие председателят на Комисията по Здравеопазване към 49-то Народно събрание проф. д-р Костадин Ангелов, министърът на Здравеопазването проф. д-р Христо Хинков, министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева и министърът на електронното управление Александър Йоловски. Сесията бе модерирана от Васил Радойновски, ръководител на секретариата на БШТК. Те споделиха вижданията на институциите за това как да се реформира здравната система и нуждата от интегриран, систематичен и последователен подход.

Приложение 1 – Призив към действие на експертите – подробности:

Запълване на пропуските в системата

• Инвестиции в здраве в размер от 10% от БВП
• Увеличаване на публичните инвестиции с цел намаляване разходите на пациента за здраве и достигане до под 20% от общите разходи за здраве (близко до нивата на ЕС).
• Създаване на Фонд за иновации

Ефективно разпределение на средствата:

• Повишаване ефективността на разходите за здраве с фокус върху болниците.
• Добро начало: прозрачно проследяване на разходите и анализ сред болниците
• Редовна оценка и планиране на потенциалното въздействие върху бюджета от загубата на изключителни права върху лекарства и пускането на нови продукти

Иновативно финансиране

• Преразпределяне на финансиране от съществуващите данъци и акцизи от тютюн, алкохол за инвестиции в здравеопазването
• Приоритизиране и насочване на инвестиции в здравеопазването като част от фондовете на ЕС (механизъм за възстановяване и устойчивост и механизми EU4Health).

Скрининг и превенция

• Създаване на подкрепени от правителството специфични стратегии за:
  • Превенция (Ваксинационни програми)
  • Ранен скрининг
  • Национална стратегия за борба с рака и създаване на Национален регистър за раковите заболявания
• Стимулиране на осведомеността и тотална борба с дезинформацията чрез образователни комуникационни кампании (напр. ваксинация)

Стабилизиране динамиката на работната сила

• Осигуряване на цялостни програми за стимулирането на млади лекари, за да останат в България и да се преодолеят регионалните различия
• Подкрепа за публично-частни партньорства за инвестиране в медицинско образование
• Канализиране на ресурси за преодоляване на недостатъчното заплащане за медицински сестри и персонал в болниците

Подобряване на извънболнична помощ

• Укрепване на предоставянето на извънболнична и амбулаторна помощ
• Намаляване продължителността на болничния престой и преразпределяне на неефективно изразходваните ресурси за стационарни грижи

Въвеждане на дигитално здравеопазване

• Създаване на пътна карта за дигитализация на здравеопазването с ясна визия, приоритети и стъпки до 2025 г.
• Финализиране на пълното прилагане на електронна рецепта и въвеждане на електронно медицинско досие
• Преразглеждане на законодателната база, с цел осигуряването на възможност за професионално и публично финансиранe на телемедицинa
• Хармонизиране на публичните бази данни, с цел създаването на възможност за взаимосвързаност на данните

Промяна от ИТ здравеопазване към Дигитално здравеопазване

• Определяне на стратегия
• Законодателна основа
• ИТ инфраструктура
• Системна интеграция