Намалява делът на сивата икономика, според проучване на АИКБ по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”

Представителите на бизнеса, синдикатите и държавната администрация обсъдиха днес в Добрич как да бъде ограничен сивият сектор. Срещата бе по инициатива на най-широко представителната организация на работодателите в България – Асоциация на индустриалния капитал в България. В нея участваха главният секретар на АИКБ – д-р Милена Ангелова и изпълнителният директор на АИКБ – г-н Добрин Иванов.

В дискусията бяха очертани основните начини и похвати, чрез които да бъде ефективно ограничен сивият сектор, който, особено в условията на продължаваща икономическа криза, изкривява конкурентната среда, ощетява бюджетните системи и краде от легалния бизнес. Бе оценена ползата от мерките, предприети от държавата през последните години за справяне с този проблем.

Представени бяха и резултатите от социологическо проучване по проект “Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, според които през последните 3 години е постигнат съществен напредък в ограничаване на неформалната икономика. Участниците се обединиха около мнението, че въвеждането и спазването на ясни правила от страна на държавата за стимулиране на “светлата” икономика би подобрило чувствително условията на правене на бизнес. Анализите на емпиричните данни показват, че темата за неформалната икономика ще бъде в центъра на дневния ред на обществото поне в близките 10 - 15 години, предвид запазващите се изключително високи нива на толерантност и търпимост към неформалните практики. Регистрираният напредък е обнадеждаващ, но продължава да бъде висока психологическата нагласа и компромисното възприемане на определен вид неформални практики. Все още широко е разпространена готовността за работа без договор, работа на договори с фиктивни клаузи и полагането на труд без осигуровки.

Като ключов фактор за ограничаване и превенция на неформалната икономика бе определена по-добрата информираност на обществото за характера и целите на прилаганите мерки, който би повишил ефекта от мерките, а също и би изградил по-трайни нагласи за нетолериране на неформалните практики.

Проведената среща е част от обществено информационната кампания по проект “Ограничаване и превенция на неформалната икономика”.

Приключилото на 2 ноември 2012 г. социологическо проучване по проект “Ограничаване и превенция на неформалната икономика” оценява ефекта от мерките, които правителството предприе през последните три години за премахване на сивия сектор. Отчитат се и първите положителни резултати.

Изследването показва, че част от мерките все още слабо се познават. Една по-широка обществено информационна кампания би допринесла за повишаване на ефекта от тяхното прилагане и за изграждането на по-трайни нагласи за нетолериране на неформалните практики.

Анализите на емпиричните данни показват, че темата за неформалната икономика ще бъде централна в дневния ред на обществото поне в близките 10 - 15 години. Основанието за този извод са запазващите се изключително високи нива на толерантност и търпимост към неформалните практики. В оценките на двете целеви групи – работодатели и наети лица, се регистрират специфични различия, което е нормално и логично в контекста на различните им позиции в социално-икономическия живот. Като цяло, продължава да бъде висока психологическата нагласа и компромисното възприемане на определен вид неформални практики. Все още широко е разпространена готовността за работа без договор, работа на договори с фиктивни клаузи и полагането на труд без осигуровки, като едни от социално допустимите „компромиси”. Положително е, че оценките на двете целеви групи говорят за настъпило преструктуриране в неформалните практики в трудово-правните отношения. Ако през 2010 г. типичната неформална практика е работата без договор, то през 2012 г. неформалността се е „преместила” към друга практика – работа по договор за сума, равна или малко над минималния осигурителен праг и допълнително заплащане „на ръка”. Настъпилото преструктуриране на сивите практики в трудово-правните отношения отчитат и двете целеви групи, което показва, че промяната е сериозна, има реални измерения и изисква адекватно адресиране.

С най-висок практически ефект до този момент са следните мерки за ограничаване и превенция на неформалната икономика:

• Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки, свързани със засилване на ролята и правомощията на Агенцията за обществени поръчки;
• Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед прекратяване на противоречивите и непрозрачни процедури.

Според работодателите ефективни са и:

• Провеждане на ежегодни кампании за деклариране и плащане на здравно-осигурителните вноски;
• Възможност за проверка на редовността на плащанията, извършени от работодателя за осигуровки чрез издаване на персонален идентификационен номер (ПИК);
• Задължение за предаване по дистанционна връзка на данни, позволяващи текущо да се определят наличните количества горива в обектите за търговия с течни горива;
• Изискването производителите на акцизни стоки (алкохол и горива) да монтират уреди, данните от които се изпращат в реално време в Агенция "Митници".

Според работниците/служителите най-висок ефект имат:

• Ограничаване на разплащанията в брой над 15000 лв.;
• Осъществяване на съвместни проверки между Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” и териториалните структури на Националната агенция по приходите с цел засилване на борбата срещу недекларираната заетост.