26 Юли 2023г.
Продължаваме с рубриката „Втора генерация в бизнеса“ с идеята да покажем лицето на съвременните мебелни фирми у нас. Повечето от тях са семейни, тръгнали са от наистина от нулата, а днес растат и се развиват динамично. Модерни, чисти и автоматизирани.
Благой Ангелов създава мебелни фабрики Колорадо преди над 25 г. Стартира с производство на матраци, а днес произвежда различни по вид качествени български мебели и управлява екип от над 230 души. Компанията е семейна и в бизнеса до него застава и дъщеря му Цветослава, която е директор продажби. Благой е активен участник в живота на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост още от създаването й, член е на УС на БКДМП.
БКДМП е организация с над 30 г. история, кога за пръв път се запознахте и станахте член в Камарата?
Станах член на Камарата преди 25 години, още когато не беше много популярна и участваха малко фирми. Сега организацията се разви значително, вече членуват над 200 компании.
Какво се случи за този период от време на развитие?
През този период станаха много и интересни неща както в Камарата така и в страната ни. В БКДМП работихме активно за утвърждаването на българските мебели на световния пазар. Развивахме обмяна на опит с чужди организации и компании. Освен това наш приоритет и сега, а и преди години беше опазването и доброто стопанисване на горите и горския ресурс.
Кои са ключови за бранша моменти, на които сте свидетел и няма да забравите?
Камарата се разви за този период от 30 г., създадохме административен екип, разширихме Управителен и Контролен съвет като органи, които ръководят, създават стратегия за развитие, взимат решения и ги реализират. Основен приоритет за нас са и двете големи изложения: Експомебел и Техномебел. Организираме още и търговски мисии с цел обмяна на опит. Гордеем се и с дуалното обучение, което развиваме активно като браншова организация и си сътрудничим тясно с професионалните гимназии и ги подкрепяме.
Разкажете малко повече за своя път и кариера в бранша, как започна всичко?
Стартирах неочаквано, защото след неуспешен опит за бизнес се наложи да намеря начин да издържам семейството си и да се грижа за него. Започнах работа в голяма търговска мебелна фирма в Пазарджик, бях си купил превозно средство, с което да транспортирам мебели. Но след известно време ми стана ясно, че за мен там няма развитие. Реших да започна мой бизнес и да създавам аз мебелите. Стартирах с производство на матраци. Преустроих за фабрика сгради, които принадлежаха на семейството ми. Бях наследил и дърводелски машини от моя дядо. Така всъщност започна всичко. В годините се развивахме устойчиво и методично, в бизнеса се включи цялото семейство. Залагаме на семейните ценности и търсим подкрепа от новото поколение. Фирмата е семейна, почти всички сме ангажирани в производството на мебели и всеки има свои ангажименти и задължения. Имаме 3 основни модерни и нови цеха и 230 души персонал.
Имате ли служители с дълъг стаж, които са ви останали лоялни през годините? Как постигнахте тези отношения с екипа във време, когато хората сменят непрестанно месторабота и се заговори за дигитални номади?
Фирмата е с над 25 години история и опит. От основаването й през 1997 г. до ден днешен работят пионерите, които започнаха още в първите години. За тези години при нас се създадоха много семейства , работа започнаха и деца на наши служители.
Осъзнаваме и сме наясно, че хората са нашият най-ценен ресурс. Заедно преминаваме през всякакви моменти – и добри, и лоши. Вярваме, че сме си необходими едни на други, защото само заедно можем да се развиваме и надграждаме. Наясно сме, че днес има хора, които често сменят местоработата си. Но при нас не е така – борим се за служители си. Нашата професия е древна и ценна. Мебелното производство е традиционен занаят за България и вярвам, че трябва да продължим тези традиции.
Браншът в последните години не е атрактивен за младите хора. На какво се дължи това и как може да се преодолее този проблем?
Смятам, че секторът почти не се познава от младите хора и техните родители и по тази причина не го избират за професия. В последните години нашите предприятия се модернизираха с нови машини и софтуер. Имам приятели инженери, работещи в други сфери, които наистина ни се удивляват и не могат да повярват колко сме напреднали в техническо отношение. Затова е важно младите хора да бъдат информирани, че мебелното производство е съвременно, чисто и автоматизирано. Могат да дойдат в някоя фабрика, за да се уверят. Освен това е важно да се знае, че мебелите не са просто предмети, а са една от най-важните части от нашия дом и живот.
Как се подготвят кадри за мебелното производство и кога трябва да започне това?
Подготовката на кадри е ключов фактор за бизнеса. Смятам, че е важно у младите хора да се отключи желанието да създават нещо стойностно и красиво – мебелите са пример за това. Освен това малко познат е фактът, че при нас в производството разполагаме с модерни машини и технологии. Отдавна ръчният труд не се използва така масово. Нужно е да се научиш да управляваш тези роботизирани системи, а смятам, че за днешните младежи, които от раждането си боравят с устройства, това няма да е никак трудно. Разбира се има и много операции, който изискват време и търпение. За да станеш истински майстор и професионалист, е нужно добро обучение, каквото дават професионалните гимназии и университетите. В Пазарджик например активно развиваме дуалното обучение – подкрепяме професионалната гимназия в града, осигуряваме стажове на учиниците, разчитаме на новите кадри. Правим го, защото вярваме, че най-добрата и смислена инвестиция е в образованието и развитието. Подкрепяме не само учениците, които идват на стаж при нас, но и хората от екипа. За тях подсигуряваме много вътрешни обучения квалификации. Внедрили сме ментори и програми, по които екипът да се развива. Вярваме, че с тези позитивни примери ще стимулираме повече млади хора да стартират кариера в сектора.
Какви са най-големите трудности, с които БКДМП, а и индустрията трябва да се справи в спешен порядък?
Най-важно от всичко е да убедим политиците и институциите да работят в полза на обществото. Защото до този момент нямаме никаква подкрепа. Страдаме от твърдения на популисти, че изсичаме гората, а това категорично не е така. Бизнесът, науката и държавата трябва да са съмишленици, не врагове, и да мислят в една посока. Нашето производство е свързано с ценен природен ресурс – дървесината и трябва да мислим много дългосрочно и устойчиво, за да може да го подсигурим и за поколенията след нас. В този момент бизнесът изпитва невероятни трудности, много от фирмите ни попадат в огромни затруднения заради високите цени на дървесината и липсата на подкрепа. Колко време ще издържим още така? Въпрос на време е.
Кои са постиженията, с които можем да се гордеем в дървообработващата и мебелна индустрия?
Ние като организация даваме всичко от себе си и знаем, че от доста години ръководството на Камарата работи апостолски. Информира, помага на бизнеса, работи за общото благо. Смея да твърдя, че сме сред най-добре работещите браншови организации и затова получаве признание от други партньорски организации, от институции и министерства. Активно се опитваме да защитаваме интересите на фирмите, да решаваме общи за бизнеса трудности. Лошото е, че в последните години заради политическата криза и честата смяна на правителства, министрите се застоявят за кратко и нямат желание да предприемат реформите, които са нужни.
Семейните фирми помагат за устойчивата икономика на България
Цветослава Ангелова-Нулис, директор продажби, е второ поколение в семейния бизнес. Средното си образование завършва в американско училище в Солун Гърция, където изучава основите на бизнес управлението. Завършва бакалавърска степен по международен бизнес и магистратура по предприемачество в UWE University Bristol UK.
Как започна вашият път в професията и в бизнеса?
Пътят ми в бизнеса започна с летни стажове още от тийнейджърските ми години. Първоначално започнах да помагам в офиса, за да придобия общи познания, а в последствие преминах и в част от производството, за да видя пътя, по който една ЛПДЧ плоскост се превръща в готов продукт.
След време, когато се прибирах в България, стажовете ми станаха по-интересни, тъй като трябваше да премина през много звена, за да напиша дисертацията си. Темата ми беше ‘‘Културни различия и влиянието им върху предпочитанията на клиентите в Холандия в мебелната индустрия‘‘. Темата я избрах, понеже тогава фирмата навлизаше на този пазар.
Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?
Сигурна съм, че обществото ни е длъжно да насочи младите хора по пътя на създаването и на креативността. В този ред на мисли всички ние трябва да популяризираме нашия бранш като привлекателен. Едва тогава младите ще придобият реална представа, а не изградена върху предразсъдъците, които се ширят в обществото. За моя избор например повлия това, че създаването и разрастването на фирмата стана пред очите, и това се оказа решаващо. За мен мебелната индустрия е необятна тема. Няма дом без мебели в най-различните им разновидности. И както повечето знаем - жената е тази, която обзавежда дома, тя подбира цветове, дизайн, подреждане.
Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?
Влиянието им беше индиректно, никога не са ме заставяли да работя във фирмата. Както аз, така и сестра ми имахме личен избор. Аз избрах мебелното производство, а тя предпочете да бъде лекар. През 2017 г. бяхме изправени пред възможност за разрастване на производствените ни мощности, като закупихме по-голяма производствена база, която бе почти три пъти по-голяма от първата. Скоро след това с баща ми проведох решаващ разговор за развитието на фирмата. В този момент аз заявих позицията си да стана постоянна част от управлението на компанията.
Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?
Най-ранните ми спомени в семейния бизнес са, когато бях на 8 години. Помня как баща ми превърна гаража ни в цех за производство на матраци. Всичко беше толкова интересно, с нетърпение чаках да се прибера от училище, за да науча нещо ново от баба ми, която по това време работеше на една шевна машина. Седях и гледах с интерес, а тя ми обясняваше за процеса на шиене. С нея уших и първата си възглавница, която и до сега е вкъщи. Донякъде още от малка професионалният ми път се оказа предопределен. През годините с огромно желание наблюдавах прогреса на компанията, докато вървеше по пътя към успеха. Постепенно все повече разбирах, че искам да съм част от нея.
Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?
От една страна е лесно, когато стъпваш върху изграден бизнес, от друга – е трудно да го надградиш. Винаги съм се възхищавала на семейни бизнеси по на 80, 100 години, които съм наблюдавала да работят и да се развиват в западните общества. Ако сега на мен ми е трудно, представете си какво е било за баща ми в началото. Вярвам, че ще направим така, че нашите деца да имат един по-развит и канализиран процес на работа. Също, и че просперитета и утвърждаването на такъв тип семейни бизнеси допринасят за устойчивостта на икономиката в страната ни. С добро планиране на времето и задачите успявам да реализирам поставените цели. Въпреки трудностите, през които ежедневно преминавам с хората от екипа ми, смятам, че качеството на нашите продукти е в основата на успешната им пазарна реализация, както на национално, така и на международно ниво.
Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?
От ранна детска възраст виждах борбата, която родителите ми водеха, за да прогресират, и това ме накара да бъда амбициозна и упорита. Научих се да превръщам мечтите си в реално постижими цели. Научих се да съм самостоятелна, да не се отказвам пред трудностите, които са много. Напуснах страната, когато бях на 14 години, за да уча в Гърция, без да зная езика, но пък и решена да успея. Имах пълната подкрепа на родителите си, които бяха до мен през цялото време. Сигурна съм, че за да премина през това в голяма степен допринесе безкористната помощ на майка ми и баща ми. Това са уроци, на които са ме научили, без да ми ги натрапват и назидават.
Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?
За времето, в което работих в ИКЕА в Бристол освен всичко останало, което научих там, огромно впечатление ми направи отношението към служителите. В ежедневието си се стремя да прилагам дипломатичния подход при управлението на компанията. В тази връзка и със случващото се на пазара на труда в България си дадох сметка, че нашият първи фокус трябва да са нашите служители. Затова промените, които въвеждам, са свързани най-вече с тях. В днешно време светът се променя толкова бързо, хората също с променят с всяка изминала година и ако ние не се адаптираме към тях и не се стараем да подобрим както условията на труд, така и емоционалното им преживяване, загубите ни ще са неизмерими. В екипа си уважавам мнението на всеки един при вземането на важни решения. Доверието е важен аспект от ежедневната ни съвместна работа.
Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?
За да бъде мотивиран един човек, е нужно най-напред да бъде информиран за ползите от своя избор. За днешните млади много неща са непривлекателни и ние трябва да положим екстра усилия, за да им покажем ползите от работата с нас. Промяната трябва да я задвижим ние. Нашата компания има сключен договор за дуално обучение с местна гимназия и сме може би единствените в града, които им подаваме ръка, като осигуряваме материали, каним ги на посещения при нас, участваме на техни мероприятия. Друга наша инициатива е предоставяне на работа и социализация на пълнолетни младежи, излизащи от домовете за деца, лишени от родителски грижа. Мога да кажа, че това е нещо, с което се гордеем. Лесно е да вземеш един изграден служител, но не е толкова лесно да подадеш ръка на изпаднал в нужда човек, да го обучиш, да го интегрираш така, че да сте си от полза.
В заключение мога да кажа, че в днешния дигитален (динамичен) свят е необходимо непрекъснато да се усъвършенстваме, за да успяваме да живеем в бъдещето.