01 Юни 2022г.
Според промяната, краен клиент може да изгради енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, като общата инсталирана мощност на енергийните обекти може да бъде до 5 MW. За целта ще се подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и в 14-дневен срок ще се сключва допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния клиент.
„Досега се подаваше искане за становище за изграждане на фотоволтаична централа за собствени нужди, което се получава в рамките на 14 дни. След това се прави проект и се иска разрешение за строеж от съответната община. С промените в закона ще се входира уведомление, като в рамките на 14 дни ще се получава допълнително споразумение. На практика тук нямаме промяна, а подмяна“, коментира инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“ и собственик на ВВТ Инженеринг.
Експертът допълва още: „Това, което забавя процесите и пречи на изграждането на централи е искането за разрешение за строеж от общините. Необходимо е да се направят промени в Закона за устройство на територията. Имали сме и случай, в който архитект на район не дава разрешение докато не се смени начина на трайно ползване на имота, защото той е вписан за складова дейност, а не за производствена. Съответно според него трябва да се мине през дългата и тромава процедура за подробен устройствен план (ПУП) и тогава ще може да произвежда енергия от фотоволтаици, въпреки че има изградена инфраструктура и складова база. Такъв тип казус връща инвеститора в изходна позиция. За съжаление има още много и различни казуси, свързани с издаването на разрешенията за строеж. Затова именно там трябва да бъде въведен реален уведомителен режим, както е в страните от Западна Европа“.
Друг често срещан проблем е този с присъединяването на фотоволтаичните централи, в случайте когато те не са за собствени нужди и отдават в мрежата. Според актуалната наредба приемането се извършва след подаване на декларации за съответствие на елементите, декларация от техническо лице за техническо-монтажни работи, протокол за основните стойности за настроените параметри и защити. След това е необходимо да бъде сформирана комисия, която в 7 дневен срок след подаване на документите да уведоми за липса или нередност в документите, а в случаите когато всичко е наред – да състави съответния договор за присъединяване към енерго-разпределителното дружество. Честа практика е този срок да не може да се спази, което говори за голямата нужда от ясна последователност на процедурите, улесняването на целия процес за всички страни. ВЕИ секторът забелязва и още един съществен проблем - срокът за издаване на становища за централите за продажба е увеличен от 14 на 30 дни, което се превръща в поредното препятствие за инвеститорите.
„Според нас трябва да има ясни и строги правила за изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаичните централи и паркове. Трябва да се въведе реален режим на уведомление, премахващ разрешителния режим, който в момента е наложен от Закона за устройство на територията. Необходимо е да се въведе задължителна категоризация на централите спрямо инсталираната мощност и типа присъединяване, за да се прекрати лошата практика - неквалифициран персонал да изгражда централи с висока степен на риск. При условие, че се направят необходимите промени в закона така, че в действителност да се облекчи режима на поставяне на фотоволтаици, то това ще доведе не само до бързо и ефективно справяне на бизнеса и обществото с енергийната криза, но ще увеличи и брутния вътрешен продукт“, коментира още инж. Веселин Тодоров.
Експерти от сферата на сектора на възобновяемите енергийни източници, както и браншовите организации отдавна апелират правителството за създаване на възможности за дискусии и работни групи. Целта им е намаляване на административната тежест на процедурите, както и изграждане на устойчива стратегия за енергийно развитие.