В myPR.bg над 900 PR и рекламни агенции публикуваха над 10 000 прес съобщения. Какво предлага myPR.bg?

затвори

БМГК обори три мита за минния бранш в България

15 Април 2017г.

  • Pin It

София – 12.04.2017 г. – На специална пресконференция, провела се днес, Българската минно-геоложка камара обори три мита за минната индустрия у нас. Събитието излъчи категоричен отговор на част от опитите, които по тенденциозен, некомпетентен и откровено манипулиращ аудиторията начин се опитват да преиначат професионални теми, свързани с минния бранш.

На специалния канал в платформата YouTube на БМГК бе публикувано първото видео, с което се разказа за успешното партньорство между минни компании и общините Чавдар и Панагюрище.

Организаторите представиха и темите на следващите видеа за технологичната модернизация на българските мини, както и за възможностите за развитие на биоземеделие в минна община. От тях всеки ще може да се запознае с реалните факти, достижения и предизвикателства пред бранша. А темите ще имат своето продължение.

Събитието се състоя на 12.04.2017 г., в Гранд Хотел София, зала „Сердика“.


Защо има нужда от представяне на реалното състояние на минната индустрия на България?

“Днес правим първа крачка в опитите си да изчистим митовете за минната индустрия. Минният бранш разчита на знанието, което имаме за земята. Геологията и минното дело са научни дялове, който дават отговорите за това дали има достатъчно налични природни дадености и дали е икономически изгодно намереното под земята да се добива. Това е най-общото обяснение на един сложен и научно обоснован процес. Минната индустрия има доверие в науката и точния анализ. Само чрез наука и знание можем да вървим по пътя на устойчивото развитие.“ – посочи в началото на пресконференцията инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК.

За съжаление се наблюдава девалвация на знанието, особено прецедено през субективното мнение на по-активни потребители в Интернет. Тогава стигаме до парадокса, че едни хора градят своите заключения и позиции благодарение на активисти, които не са минни специалисти. Оттук се започва развитието на псевдо-истории за състоянието и бъдещето на цели сектори, в т.ч. и на минната индустрия у нас.

„По подобен път се ражда квази-знание, което често граничи с невежество. Чрез него се генерират редица митове, подхранвани от хора, които ги „обличат“ в различни одежди, които се харесват на широката публика. Това са дрехите на по-зелената икономика и на изграденото благоденствие, основано на по-високи пенсии.“ – посочи начина на създаване на неверни факти и истории за минния бранш инж. Андреев.

БМГК поема инициативата да представи реалните факти за минната индустрия чрез открита комуникация. Проведеното днес събитие бе първата крачка в тази посока и в бъдеще ще се представят всички чувствителни теми, свързани с бранша – опазване на околната среда с нейните аспекти, здраве и безопасност, заетост и безработица, ангажименти към местната общност и партньорства с общините и др.

 

Първите три мита за минния бранш

Пресконференцията представи първите три мита за минния бранш, както основен фокус беше този, свързан с партньорството между минната индустрия и общините у нас.

Мит 1: Минните компании не помагат на общините, на чиято територия развиват своите проекти. Те просто ползват наличните блага, услуги и нищо не дават.

Мит 2: Минният бранш е допотопен. Собствениците не инвестират в технологии, а само експлоатират природните богатства.

Мит 3: Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие, защото са замърсили почвите до степен, до който процесът е необратим.

Реалността, обаче, е друга.

Минният бранш у нас инвестира колосални суми, за да бъде на световно ниво. За последните 18 години водещите добивни компании са вложили над 4 млрд. лева в технологично обновление, което влече със себе си подобрени икономически, екологични показатели и представяне по отношение на здраве и безопасност. У нас вече се говори за Минна индустрия 4.0., като водещите български минни компании са изключително близо до това ниво на автоматизация и модернизация, чрез направените инвестиции в техника и обучения на персонала.

Убедени сме, че минната дейност и туризма, и биоземеделието могат да се развиват устойчиво заедно и да не си пречат, а да се получават синергии по между им.

По отношение на втория мит бе посветена основната част на събитието днес. Информацията за ползите от минните предприятия за общините е систематизирана по-долу. На нея е посветено и първото видео, което може да видите от този линк.


Минният бранш и минните общини

В своята публична комуникация БМГК винаги е посочвала, че конструктивният диалог и партньорство с местните общности са сред водещите принципи, които браншът следва. Затова при натъкване на информация, че водеща минна компания се отнася с пренебрежение към хората, живеещи на територията, на която тя развива дейност, Камарата винаги проверява достоверността на изложените факти.

Но по-голямо недоумение будят твърденията, че минните общини страдат от това, че на тяхна територия оперира голяма минна компания.

Фактите, всъщност, са други.

„Община Чавдар е усвоила около 11,5 млн. от еврофондовете за обновяване на селото. Но ако трябва да бъдем честни на нас много сериозно ни помага това, че има разположени съоръжения на две мощни икономически предприятия това са Елаците и Дънди Прешъс Металс Челопеч.“
Пенчо Геров,
кмет на община Чавдар

„За мен е чест да бъда председател на общински съвет Панагюрище. На една община, която се развива много динамично в последните години. Това се дължи на партньорството с местния бизнес и най-вече с фирмата Асарел-Медет, с която са реализирани много проекти, с публично-частно партньорство.

Ще спомена само по-значимите от тях. Това са Залата-трезор, в която се съхранява Панагюрското златно съкровище, многофункционална спортна зала Арена-Асарел, новото бижу на община Панагюрище това е МБАЛ – Уни Хоспитал“.

Христо Калоянов,
председател на Общински съвет - Панагюрище

 

Ползите за общините от минните компании

През месец март т.г. БМГК представи Изследователски доклад „Оценка на макроикономическото значение на минерално-суровинната индустрия на България“1, изготвен от Фондация „Бауерзакс“ със съдействието на Индъстри Уоч България.

В него се посочва, че минните компании носят преки и косвени ползи като на националната икономика, така и регионите, в които минните компании оперират.

Например, при анализ на средните брутни работни заплати в сектора във всеки един от седемте региона2 са по-високи отколкото средните брутни работни заплати както в самите региони, така и спрямо тези в съответните области и избрани региони за сравнение. Най-големи разлики в нивата на заплатите има в Община Панагюрище, където средните заплати в разглеждания сектор са 4 пъти по-високи отколкото тези в избрания регион за сравнение – Община Септември.

С изключение на регион Мадан – Рудозем, коефициентът на безработица във всеки един от другите шест региона е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение. В регионите Лъки, Панагюрище, Мездра и Мирково – Челопеч, този коефициент е по-нисък и спрямо коефициента на безработица на областно ниво.

С изключение на регион Ябланица, всички останали региони на фокус имат по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на коефициента си на заетост и коефициента на икономическа активност.

По налични данни за три от регионите – Лъки, Ябланица и Панагюрище, разходите направени от сектор „Добивна промишленост” за придобиване на ДМА и в трите региона съставляват над 40% от общо направените разходи за придобиване на ДМА за съответния регион.

Непреките ефекти от дейността на добивната промишленост върху седемте региона, както и промяната в качеството на живот могат да се проследят и чрез достъпа до услуги в съответните региони.

С изключение на Община Раднево, за периода 2011-2015 г. броят медицински персонал в регионите на фокус отбелязва увеличение или се запазва постоянен . Във всеки един от избраните региони за сравнение се наблюдава спад на общия брой медицински персонал. Пет от разглежданите седем региона са с по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на индикатора „брой население на един лекар”. Във всеки един от седемте региона, нетния коефициент на записване на деца в детските градини е по-висок от този в съответния регион за сравнение.

В общините Раднево, Мездра, Мадан, Рудозем, Лъки, Панагюрище и Челопеч, коефициента на записване в училище е по-висок и спрямо средния за страната. Във всеки един от седемте региона коефициентът на напуснали I – VIII клас е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение, като в пет от седемте региона коефициента на напуснали системата на основното образование е по-нисък от този на областно ниво.


Неверните факти пречат на бизнес климата

В информацията преди събитието БМГК посочи, че разпространяването на неверни факти и дори на фалшиви новини води до натрупване на негативни внушения и откровени манипулации срещу добивната индустрия.

Сериозността на проблема води до създаване на риск за инвестициите в него, което би довело до спад в инвеститорския интерес както към сектора, така и към България. А това означава по-малко икономическо развитие за отделни региони и липса на нови работни места и нарастване на безработицата по места.

 

Канал на БМГК в YouTube

Първите три информационни видеа, с които се представят реалните факти за минерално-суровинната индустрия на България, ще бъдат качени в Канала на БМГК в YouTube. Неговото място тук: https://www.youtube.com/watch?v=3DAdsx_5DaI

Първото видео, посветено на две от историите на успешните партньорства между минни компании и общини – Чавдар и Панагюрище – вече е достъпно на посочения линк.

През следващите седмици на определени периоди в канала ще се появят и видеата за технологичното обновление на бранша, както и за развитието на биоземеделие в минните общини.

Темите, свързани с минерално-суровинната индустрия на страната, са доста обемни като факти, логически взаимовръзки и аргументация. Опитът на БМГК да използва видео-материали, за да представи реалното състояние на бранша, е част от стремежите му да бъде източник на знание и да отговори на очакванията на аудиторията си.

 

Профил на минерално-суровинната индустрия на България

Стратегически и базов отрасъл на националната икономика на България
3-5% от БВП (в зависимост от борсовите цени на металите)
Добавена стойност към БВП – 3% (2015 г.)  България е в Топ-5 на ЕС-28
Пряко заети близо 24 000 души
Заети в свързани производства още 120 000 души
Производителност на труда – над 46 000 лв. на един зает в минната индустрия (=/> от производителността в IT сектора в страна)
8 подотрасъла с водеща роля на рудодобив и открит въгледобив.
Рудодобив - 638 милиона евро приходи;
Въгледобив - 382 милиона евро.
Те формират 2/3 от общите приходи в сектора.
Общото производство за 2015 г. - 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева).
Общата добавена стойност към българската икономика - 566 милиона евро (над 1,1 млрд. лв.).


За Българска минно-геоложка камара

Българска минно-геоложка камара е учредена на 09.08.1991 г. от 17 търговски дружества. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват над 90% от промишленото производство в отрасъла и висока представителност в 8 подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.

Мисия: Да защитава интересите на своите членове в съответствие с принципите на пазарната икономика, устойчивото развитие и етичните норми и стремейки се към основната си визия.

Визия: Дългосрочно развитие като национално представителна браншова организация на работодателите в минерално-суровинната индустрия в България със значим принос за подобряване на бизнес условията за развитие на отрасъла и социално-икономическия просперитет на страната.

Девизът на БМГК е: „Силни заедно!“

Още новини от Бизнес

RSS виж всички

Международният технически панаир с 20% ръст

Международният технически панаир с 20% ръст

Общо с 20% повече са изложбените площи, ангажирани до момента за предстоящия Международен технически панаир в Пловдив.

TELUS International придобива ирландската компания Voxpro

TELUS International придобива ирландската компания Voxpro

Новото глобално партньорство ще подобри предлагането на висококачествено обслужване за клиенти от бързо развиващата технологична индустрия, туристическия сектор, както от сферата на здравеопазването

Карлсберг Груп публикува резултати за първата половина на годината

Значителен ръст на оперативната печалба и паричния поток, по план с ключовите приоритети за цялата 2017

РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ ХАРТИЕН ИЛИ ДИГИТАЛЕН КАЛЕНДАР? КОЙ ДА ИЗБЕРЕМ?

РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ ХАРТИЕН ИЛИ ДИГИТАЛЕН КАЛЕНДАР? КОЙ ДА ИЗБЕРЕМ?

Дали хартиеният или дигиталният календар е по- разпостранен и предпочитан от масата хора, това е въпрос, чийто отговор варира. На кратко – всичко зависи от предпочитанията на хората.

Samsung с две престижни награди EISA 2017-2018

Samsung обяви, че Европейската асоциация за образ и звук (EISA – European Imaging and Sound Association) е наградила компанията с две престижни отличия в следните две категории: Best Smartphone 2017-2018 и Smart TV 2017-2018.

Абонамент за RSS новини