За режисьора Въло Радев, писателя Михаил Кремен и други герои от Десети пехотен Родопски полк

Книга с историите на още редица забравени достойни българи ще бъде представена в София на 14 май

.Забравени дстойни и забележителни българи, оставили трайна следа в родната история, възкресява в сборника си „Сенки и лица от Десети пехотен Родопски полк“, първа част, авторът Георги Кременаров. Сред героите в сборника от шест студии са режисьорът и сценарист Въло Радев,  писателят мемоарист Михаил Кремен, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, Кирил Сидеров, Васил Влайков, редникът Петко Кременаров.Книгата ще бъде представена в София на 14 май, вторник, от 18,30 часа в Македонски културен дом, ул. „Пиротска“ 5, ет. 2. Ще бъде излъчен и кратък филм за описаните в изданието исторически личности.

Малко известни факти, драматични човешки съдби присъстват в увлекателното, но исторически правдиво повествование на Георги Кременаров, който е адвокат по професия от Пловдив. Сборникът започва с ретроспекция за историята на полка – от създаването му през 1885 г. до 1945 г. Следва очерк за създаването на „Бойна история на Десети пехотен Родопски полк” – една истинска енциклопедия на родолюбието, издадена в далечната 1942 г., уточнява Георги Кременаров.

Поредни глави са посветени на адютанта на полка през Първата световна война Кирил Попов Сидеров и на писателя Михаил Кремен. Разкриват се интересни факти около неговите творби и особено около появата на бял свят на „Романът на Яворов” и опитите на определени среди книгата да бъде спряна. На показ са извадени тайните механизми на цензурата както в Царство България (по отношение на повестта „Брегалница”), така и след 9 септември 1944 г. от „народната” власт (относно излизането на втората част на „Романът на Яворов”).

Режисьорът Въло Радев е адютант на полка през „Отечествената” война. В книгата са представени известни на малцина факти и събития от неговия живот и от създаването на филмите му.

Сред забравените достойни личности в книгата е капитан Васил Влайков. Герой от Добро поле, ранен на няколко места при кървавата офанзива на съглашенците и пробива им на Добро поле, той оцелява. Спасен от френски подофицер във френска болница, отведен в плен, той се завръща в България. „Ляв деец по убеждения, макар и заможен за времето си, той ще преживее 9 септември и накрая ще бъде забравен и от своите, и от чуждите“, обяснява авторът.

  Жертви на историческото време стават и последните двама командири на полка – Кирил Христов и Веселин Вълков. Тук неизбежно е засегната и темата за терора и неговите жертви след 9 септември , за началото на гражданската война, започнала на 9 юни 1923г., малко известни факти за убийството на Стамболийски и генерал Христо Луков, за ролята на царя в тях. Читателите ще намерят отговор и на въпроса защо 45 години социалистическата историография мълча и не написа нищо за септемврийското въстание през 1923 г. в град Фердинандъ (днешен Монтана) и ще се запознаят с грозната истина и за двете страни в кървавия конфликт от септември 1923 година по тези места, посочва Георги Кременаров.

Полковник Кирил Христов е един от участниците в написването на „Бойна история на Десети пехотен Родопски полк” през 1942 г. През 1940 г. ще създаде собствена национална доктрина, наречена „Идеология на родолюбието за мощна и благоденстваща България”, ще напише още няколко книги на военна тематика, най-известна от които ще бъде учебникът му по родолюбие, наречен „Въпросо-ответник по общи познания на войника”, претърпял шест издания и препоръчан от Щаба на войската. След 9 септември 1944 г. той ще бъде съден от „Народния съд”  и ще прекара по-голямата част от живота си из затворите и лагерите на социалистическа България, за да завърши живота си като  мияч на улични шахти.

   Полковник Веселин Вълков - последният командир на полка, взема дейно участие в деветосептемврийския преврат, без да бъде комунист, но няколко години по-късно, разочарован от случващото се  в страната, попада под ударите на социалистическата власт. „Ще му спретнат процес, заради неговото участие в потушаването на Драмския метеж през 1941 година, ще изпадне в немилост. Ще бъде принуден да шие дантели, за да издържа двете си непълнолетни дъщери, а през 1972 г. ще загине при странни обстоятелства „блъснат от трамвай”, точно преди да излезе книгата му за „Отечествената” война“, описва събитията авторът.Настоящият труд е базиран на исторически извори и архиви, включително на запазени материали от Комисията по досиетата, отбелязва Георги Кременаров. Сборникът е написан на достъпен език и ще представлява интерес за широк кръг читатели, които ще могат да се запознаят и с механизмите на действие на ДС, смята той.