„Спомен за гората“ – история за едно необикновено израстване под сянката на мистерияата

Най-новото заглавие на издателство ICU “Спомен за гората” е честна и смела книга, в която хърватският писател Дамир Каракаш ни подава ръка, за да извървим заедно една история за детството и порастването, за надеждите и разочарованията, за копнежите и горчивините в живота на едно момче. С тази малка книжка Дамир Каракаш се превърна в голям писател…, пише за “Спомен за гората” Миленко Йергович за Ютарни лист (Jutarnji list).

Романът е носител на наградите „Фриц“ за най-добра прозаична творба на годината (2017), „Петар Кочич“ за високи постижения в съвременната литература и италианската Premio ITAS (2021). Две години след нейното публикуване, книгата е поставена на сцена в загребския театър Гавела (2018) с режисьор Тамара Дамянович. “Спомен за гората” четем на български в превод на Русанка Ляпова.

Това е и книга за отношенията в семейството и особено за наранената връзка между един властен, патриархален баща и неговия чувствителен, невписващ се в канона от обществени условности син.

Поетичният език се усеща не в предозирането с красиви фрази и витиеватостта на стила, а в спокойното и ненатрапчиво вглеждане в ежедневните тайни на битието. Плахото отброяване на ударите на сърцето, промените в порастващото тяло, преглъщането на несправедливостите и тежестта на очакванията, изправянето лице в лице със смъртта – не една книга за порастването гравитира около тези теми. И въпреки това крехката дързост на главния герой с неговата фина чувствителност, която го отличава от средата и най-вече от връстниците му, ни прави съпричастни към историята по нов начин. Постепенно пред нас се разкрива тайнствената прелест и спотаената мощ на гората, криеща заплаха и обещание.

Създадена на границата на гората, каракашевска по дух, със своя собствена логика, с прецизен и естествен език, странна и все пак понятна, достойна да ни представи пред света. Малка голяма книга, пише хърватският писател Роберт Перишич за “Спомен за гората”.

За автора

Дамир Каракаш (1967) е роден в с. Плащица, Личко-сенска област. Учил е агрономия, право и журналистика в Загреб. Работил е като кореспондент в черната хроника на сплитския Вечерни лист и като военен кореспондент през войната. От 2001 до 2007 г. живее във Франция, отначало в Бордо, а след това в Париж, където се препитава като уличен музикант, концептуален артист и пърформър. Още като тийнейджър публикува рисунки и карикатури в различни периодични издания в бивша Югославия, има присъдени няколко награди за карикатура. Преживяванията си като емигрант описва в романа Как влязох в Европа (2004) и Прекрасно място за нещастие (2009). Той е от малцината автори, които пишат за родната Лика, използвайки тамошния диалект, като в творчеството си проблематизира сблъсъка между селския произход и градската среда. Сборникът с разкази Кино Лика (2001) е емблематичен в това отношение. През 2008 г. известният хърватски режисьор Далибор Матанич създава по мотиви от него едноименния филм, отличен на Филмовия фестивал в Пула с две „Златни арени” – за грим и за второстепенна женска роля, както и със специалната награда „Бреза” за най-добър дебютант. В ролята на акордеониста участва и самият Каракаш. Други негови творби са Босненци са добри хора (пътеписи, 1999), сборниците с разкази Ескимоси (2007) и Полковник Бетовен (2012), както и романите Kombëtari: родолюбец (2000), Blue Moon (2014) Обръщалото (2021) и Потоп (2022). Стилът на Каракаш се отличава със сухота и оголеност и почти кинематографична прецизност, което прави творбите му подходящи за поставяне на сцена, като повествуванието обикновено се съчетава с черен хумор и натуралистични елементи. Друга особеност на автора е и непрекъснатият му стремеж да се променя. По-новите му произведения с автобиографичен характер са Спомен за гората (2016) и Празненство (2019) – кратки, лирични, фрагментарно структурирани романи за порастването и отношенията в семейството, разгърнати на фона на личката и хърватската колективна история. Носят му низ от литературни награди и широк отзвук сред читатели и критика. Две негови пиеси Почти никога не заключваме (2009) и Снайпер (2013) са играни в различни театри, a три от романите му са адаптирани за сцена. Превеждан е на арабски, чешки, френски, македонски, немски, словенски и италиански.
За преводачката

Русанка Ляпова e преводач от южнославянски езици – босненски, македонски, сръбски и хърватски. Завършила е сърбо-хърватска филология в СУ Св. Климент Охридски. Превела е над 40 заглавия от различни съвременни автори, участва като съставител и преводач в броевете на Панорама, посветени на сръбската, босненската и хърватската литература. Преводът ѝ на романа Пейзаж, рисуван с чай от Милорад Павич (2010) е отличен от Съюза на преводачите, а за Мама Леоне (2014) на Миленко Йергович и Домашни духчета (2019) на Дубравка Угрешич – с грамота за ярки постижения в областта на превода. Чест гост е на Белградските преводачески срещи, през 2016-2019 г. участва в Международното жури за литературната награда П.П.Негош. Живее и работи в София.

За книгата:

Заглавие: „Спомен за гората“
Автор: Дамир Каракаш
Превод от хърватски: Русанка Ляпова
Дата на излизане от печат: 7 август 2023
Илюстрации и корица: Люба Халева
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор: Ива Колева
Предпечат: Асен Илиев
Меки корици
Формат: 140х210
Брой страници: 144
ISBN 978-619-7674-40-8
Цена: 16,80 лв.