Разкриване на суровата реалност: Пътешествието на Джордж Оруел в „Пътят към кея на Уиган“

„Пътят към кея на Уиган“ е книга на английския писател Джордж Оруел, публикувана за първи път през 1937 година. До момента книгата не беше превеждана и издавана на български език, тъй като на пръв поглед изглежда твърде тясно насочена към описание на английския Север през първата третина на века и следователно твърде конкретна и лишена от очакваната универсалност.

„Пътят към кея на Уиган“ е изгарящ разказ за наблюденията на Джордж Оруел върху живота на работническата класа в мрачните индустриални сърца на Йоркшър и Ланкашър през 1930-те години на миналия век. Книгата е блестяща и горчива полемика, която не е загубила нищо от политическото си въздействие с течение на времето. Неговите нагледно незабравими описания на социалната несправедливост, тесните жилища в бедняшките квартали, опасните минни условия, мизерията, глада и нарастващата безработица са написани с немигаща честност, яркост и голяма човечност. У автора кристализират идеите, които ще бъдат намерени в по-късните творби и романи на Оруел, и книгата остава мощен портрет на бедността, несправедливостта и класовите разделения във Великобритания.

„Пътят към кея на Уиган“ не остава важна за днешните поколения само защото живо описва условията на битието през трийсетте години, а защото въпросите, които авторът задава, и темите, които изследва – както е свойствено за него – са вечно актуални и се отнасят до множество съвременни проблеми. Основният сред тях е класовото разделение. Всяко следващо поколение автори настоява, че то е надмогнато, но сякаш пълните и категорични твърдения на Оруел остават най-неоспорими и до днес. Ключовата му цел е освобождаването от класовите предразсъдъци, а „Пътят към кея на Уиган“ е знаковата му творба в тази насока.

Книгата „Пътят към кея на Уиган“ се издава и разпространява от издателство РИВА, а преводът е дело на Або.