Проф. Живка Винарова, д.м.н. представя трилогията „Здравната парадигма“

7 декември (сряда), 17:00 часа

НБУ в ЦЕНТЪРа (ул. „Г. С. Раковски“ 191Б)

Модератори:
г-жа Райна Дрангова – съпруга и постоянен партньор в работата на проф. д-р Мирослав Попов – основоположник и директор на НЦООЗ, водещ  създател   на специалностите „Здравен мениджмънт“ и „Обществено здравеопазване“
д-р Калин Терзийски – поет, писател и сценарист. Дипломиран лекар с призната специалност психиатрия, създател на литературния клуб „Литература*Диктатура“.  Носител на награда за литература на Европейския съюз 2011 г. – стихосбирки, сборници с разкази, романи и сборници. През 2000 г. напуска работата си като лекар-психиатър и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа- публична личност. Автор на разкази, стихове и рисунки.

На 7 декември (сряда) от 17:00 часа в НБУ в ЦЕНТЪРа (ул. „Г.С. Раковски“ 191Б) ще бъде представена трилогията „Здравната парадигма“ на проф. Живка Винарова, д.м.н.:

„Медицина за немедици“, „Здравната парадигма – лекари, лечители, пациенти“ и „Здравната парадигма II – Християнство, медицина, здравеопазване“.

Медицина за немедици
Медицината е приложна биологична наука и методология за лечение. Представя се също като изкуство, ритуална практика и дори свещенодействие, базирани на академични знания. Тя е базовият клон на науките за здравето, практикувана като методология, включваща също регламенти и стандарти на работа . Днес се трансформира в медицински бизнес и е фундамент на националната здравна сигурност и политика. Медицинската и здравна информация може да е водеща цел за придобиване като научно здравно знание и/или като технологичен продукт.
Професионалната медицинска и здравна култура днес са обединени с новата информационна кибер култура чрез мобилни комуникации с множество партньори-технократи, но също и с пациентите. Така лечебното творчество се споделя, обединявайки професионалисти и пациенти, променя социалната здравна интелигентност, намира естествени единомишленици и партньори при дигитални режими на работа. „Животът в мрежа“ интегрира медицинския труд с Personal Health Information Management – базовият компонент от наложително пациентско съучастие. Дигиталните стратегии и практики гарантират експертиза в множествени професионални и финансови формирования за мета здраве и пациентско благополучие.

Здравната парадигма – лекари, лечители, пациенти
Здравеопазването се предлага чрез здравна услуга, здравна дейност, здравни стоки и здравни програми, при трайна тенденция към здравен бизнес. Парадигмата, като термин-обединител на традиции, академични иновации, технологизация и световно популярни лечителски практики, е модерното решение в ресора. Необходим е анализ и на ролите на алтернативната медицина за прилагане интегративна медицина и интегративно здраве. Значими са възпитанието и самоинициативите на пациента за профилактика, промоции при водещо участие на виртуалната здравна култура. Социалните здравни мрежи и медии стават постоянна цел за потребление. Има неизбежни проблеми от здравните неравенства в социален и технологичен контекст. Здравната информация е царица, която регулира здравния прогрес. Тогава ще има ли здравна бедност и как се преодолява.

Здравната парадигма II – Християнство, медицина, здравеопазване
Изданието анализира какво носят като практическо здравно знание християнската религия и здравните религиозни кодекси в практиката. Необходимо е да се поддържа знанието за християнската здравна доктрина и ценности.
Хармонията между здравната медицинска и християнската здравна култура в нашите практики и традиции е безспорна. Имат място партньорствата с традиции от християнската здравна култура в системно модернизиращото се здравеопазване.
Биомедицинската етика и морал днес. Има ли здравна бедност? Благотворителност, хоспис движение. Християнското здравно наследство като знание – веросъзнание; християнската вяра с лечителска роля на християнска терапевтика. Глобализация и православие. Здравната парадигма е  интегрираща територия.

Проф. Живка Винарова е доктор на медицинските науки по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ и професор по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“.
От 1998 г. до 2019 г. е щатен преподавател в Нов български университет и е автор-основател на концепцията и пълния учебен план на програмите за академичните нива бакалавър и магистър по „Компютърни системи и технологии в медицината“,  които се предлагат за пръв път у нас.
От 2007 г. до 2019 г. е ръководител на департамент „Медикобиологични науки“, понастоящем „Здравеопазване и социална работа“.
От 2004 г. е ръководител на магистърска програма „Здравна политика и здравен мениджмънт“, съавтор на първата в България магистърска програма „Регламенти и стандарти в медицината“ – съвместен проект с  ВМА – ген. Тонев и проф. Петков.
Създава и поддържа политика на множество сътрудничества и партньорства с медицински центрове и звена – частни и държавни.
Автор е на 9 оригинални лекционни курса за бакалаври и магистри, 3 от тях двусеместриални. Издава учебни помагала – 9 луксозни книжни издания – учебници (вкл. „Информационната парадигма в здравеопазването“), Речник и учебник „Телемедицина“ –  в съавторство с доц.  М. Вуков,  3 монографии,  23 учебни помагала на CD, всички за пръв път у нас.