Литературният герой на Мимо Гарсия Крум Ронковски от предстоящата му книга със собствено онлайн пространство

Здравейте, приятели! Знаете ме, че съм човек, който не желае деца, но пък има нещо, по което си приличаме и писатели*, и родители — и литературните герои, и рожбите порастват и в един момент излитат от гнездото, изоставяйки ни в известна степен.

Да, добре осъзнавам, че това е здравословният път: отделяне и окриляване, ала не боли по-малко от рационалния поглед над ситуацията...

Случи се, че литературният ми герой Крум Ронковски от предстоящата ми книга се разбунтува, поиска да е самостоятелен и да има свое собствено пространство. Рече ми: „Нали това е моята история, имам право да я споделям в рамките на собственото ми виждане“.

И да, прав е. Мога да се водя автор на историята, но реално историята е отражение на реалността, тъй че е правилно да се каже, че аз препредавам историята. Просто съм я запечатал и после предал на Вас, бъдещите читатели. Поради тази причина му позволих тази волност. Доверих му се с уговорката да не разкрива прекалено, за да може Вие да проследите историята от А до Я, а не разпокъсано.

Надявам се да не ме разочарова. Доверие все пак се губи най-лесно, ама е млад - през март ще навърши едва 20-годишна възраст, тъй че нека греши, ще се намесвам, ако е нужно, ще го съветвам.

Тъй като на тази възраст младите са още непостоянни, не успях да измъкна информация ще има ли някакъв график в писането му. Заяви ми, че когато имал да казва нещо, ще казва. Ох, въздъхнах, ама вдигнах рамене и приех и това.

Днес като за първи път ще Ви споделя какво е измъдрил, ама не обещавам, че винаги ще го правя. И аз съм човек и аз се разсейвам. Влизайте и следете сами: https://krumronkovski.space

И накрая ще разбуля тайната защо с Крум се спряхме на снимка - скулптура на мъжки торс от дърво:

• Той иска да запази анонимността си;
• Искам всеки читател да може сам да изгради представата си как изглежда Крум;
• Преди години един мъж ми сподели как като малък в стаята си лепял плакати на спортисти - не се вълнувал толкова от спорта, а това си било неговото лично заявяване на себе си, макар и без думи, и без някой да може да се усети. На кого би направила впечатление една скулптура, но знаците са в търсене на аз-а...

*С неудобство си поставям това определение...

***
Крум Ронковски: Като за начало
12.12.2023 г.

Хей, добре дошли!

Казвам се Крум и ми е много приятно, че се намирате в моето пространство. Сглобих го, защото имам нужда да изразявам себе си, а и да се упражнявам. Все пак уча отскоро ПР. Или както официално се води като специалност - „Връзки с обществеността“.

Не знам дали мога да задобрея повече в ПР-а. Сега сигурно Ви идва да се присмеете, „Гледай го, едва първи курс, а вече самочувствието в небесата“. Добре де, имате право, чисто теоретично не знам това и онова, ала какво всъщност е ПР-а? Да изграждаш готин имидж, нали? Черното петънце на клиента ти трябва да може да го покажеш бяло на неговите клиенти.

Е, аз цял живот съм в тази игра. Бидейки опаковката, желана от родители, приятели, съседи, сега и колеги. Аз съм аз, ама пред тях е друг аз, но не аз на аз. Ох, и аз се обърках.

Както и да е. Наминавайте тук. Имам нужда да споделям. А нуждата се появи след като на 2-ри октомври, на втория ден от старта на годината, от новото ми начало в големия град, го видях и...

До следващия път!