Едвин Сугарев разглежда Борис Христов във „Вик в тишината“

Българският поет и литератор Едвин Сугарев разглежда творчеството на Борис Христов в най-новата си книга „Вик в тишината“, която се издава и разпространява от издателство РИВА.

На какво се дължи феноменалният и рядко срещан в онези години успех, благодарение на който Борис Христов изведнъж се оказа централна фигура в българската поезия, хвален открито от всички и скрито ненавиждан от водещите фигури в тогавашното тоталитарно статукво? Именно на този въпрос се опитва да отговори авторът в най-новата си книга „Вик в тишината“.

В книгата Едвин Сугарев търси своята гледна точка към въпроса за драматичната разлика между поезията на Борис Христов и обичайното разбиране за поетическото изкуство в България по времето, в което нараства неговата популярност.

„Поезията му е сложна и многопластова. Тя не подлежи на праволинейни и еднопластови прочити, съпротивлява се на всякакви опити да бъде вместена в исторически парадигми. Съдържа в себе си противоречия, които биха взривили всеки опит за извличане на универсални послания, оспорва навика да бъде съпоставена и йерархизирана в конкеста на литературната история“, коментира Сугарев.

Как стана така, че трудната поезия на Борис Христов, чиито послания далеч не са разбираеми за всеки, се четеше в преписи и се крадеше от библиотеките? Как този пробив в много кратки срокове се оказа толкова категоричен, че смути и самия поет и в крайна сметка го принуди да се оттегли от публичните територии на поетичната слово? На тези и още въпроси ще откриете отговор във „Вик в тишината“.

Едвин Сугарев е български поет и литературен изследовател. Завършва българска филология в Софийския университет и защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

Той е научен сътрудник в Института за литература между 1986 и 1990 година, като междувременно преподава нова българска литература в Софийски университет и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

През 1989 година става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 година влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, и също е редактор на „Литературен вестник“ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес.

От 2002 година е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 година защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 година, в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ.

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност.