В myPR.bg над 900 PR и рекламни агенции публикуваха над 10 000 прес съобщения. Какво предлага myPR.bg?

затвори

БМГК оборва четири мита за проекта за златодобив в община Трън

25 Април 2017г.

  • Pin It
  • Ползите от добивната дейност допринасят за социално-икономическото развитие на цели региони и за живеещите в тях хора.
  • Технологичното обновление и качествената подготовка на кадрите у нас са гаранция за надеждната работа както на водещите добивни компании, така и на всеки от мащабните инвестиционни проекти у нас
  • БМГК полага усилия да води аргументиран и конструктивен диалог на основата на факти и данни по отношение на минната индустрия на България.

Гр. София – 21.04.2017 г. – Вчера, 20.04.2017 г., се проведе среща-дискусия на тема „Митове и факти за минната индустрия на България“. Събитието се състоя в Народно читалище „Гюрга Пинджурова – 1895 г.“, в гр. Трън. От страна на минния бранш на него присъстваха инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК и проф. Иван Нишков, ръководител на Централната лаборатория по управление и преработка на суровини и отпадъци към МГУ „Св. Иван Рилски“, гр. София.

Цел на събитието бе да даде ясни и категорични отговори на ключови въпроси за минерално-суровинната индустрия в контекста на устойчивото развитие, партньорствата между добивните предприятия с общините и опазването на човешкото здраве в минните региони.

В стремежа си да представи добрите примери от минния бранш и ползите, които минната индустрия носи за общини, местни общности и отделни заинтересовани групи хора, БМГК покани на срещата от вчера ръководители на всички общински и държавни структури в общината, както и до председателя на Сдружение „Трън“.

В залата присъстваха представители на Общински съвет Трън, заместник-кмета на община Трън г-жа Цветислава Цветкова, както и над 50 местни жители и гости на общината.

Модерната минната индустрия не е мръсен бизнес

Водещите български минни компании извървяха дълъг път на технологична и организационна трансформация. Преходът към пазарна икономика ги подтикна да се обърнат към принципите на устойчивото развитие, за да могат да работят по модерен и отговорен начин в интерес на всички свои заинтересовани страни. Това се открива в редица примери – както при изричното спазване на законите на страната, така и в инициативи като въвеждането на Стандарта за устойчиво развитие на минната индустрия на България. Той получи своето признание както от страна на българската държава, така и от Евромин и от Европейската комисия.

„Няма бранш у нас, който да изградил собствен доброволен стандарт за устойчиво развитие, освен минният. От 2010 г. минерално-суровинната индустрия създаде този сложен инструмент, който служи както за самооценка на добивните компании, така и за представяне пред обществото на реалното им представяне.“ – посочи инж. Андреев. „Само този пример на доброволно решение от страна на минния бранш показва, че нашият сектор не е мръсен бизнес и се развива устойчиво.“

Защо минните компании инвестират в общините?

“Минната индустрия прави социални инвестиции, защото е убедена, че трябва да е част от устойчивото развитие на местната общност. Това са инвестиции в родния край, защото работещите в дадена мина са местни хора и всички жители там трябва да усещат, че община и минна компания работят в техен интерес.“ – посочи инж. Андреев по време на срещата. „Минната индустрия не прави социални инвестиции, защото иска да си купи индулгенция поради своята дейност. Това разбиране е отживелица. Днес водещите минни компании се ръководят от принципите на устойчивото развитие.“ – добави още той.

Представителите на обществеността на Трън посочиха, след като изгледаха известното видео на БМГК за успешните партньорства между минната индустрия и общини в България, че община Чавдар е усвоила над 11 млн. лева по проекти и програми, идващи от Европейския съюз. По думите на кмета на община Чавдар от самото видео, общината получава безвъзмездно и в допълнение на редовно изплащаната концесионна такса от минните компании, опериращи на нейната територия, ежегодна сума от 300 000 лв. само „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. Това е в допълнение на концесионната такса, която постъпва от страна на добивната компания, която е в размер на над 1 млн. лева годишно.

Известно е, че обявената прогнозна сума, която ще се отчислява от концесионната такса на бъдещия проект за златодобив в община Трън, е в размер на около 1 млн. лева. За сравнение проекто-бюджетът на Община Трън за 2017 г. е малко над 5 млн. лв.

Добивната индустрия привлича и други бизнеси в минните общини

„Там, където има минна индустрия, там има развитие и на други бизнеси.“ – акцентира на срещата инж. Иван Андреев. „Добавената стойност от добра и работеща минна компания в даден регион се открива и в нововъзникващи бизнеси и услуги. Местното население получава стимул за предприемачество и по този начин надгражда икономическата база на региона.“ – посочи още той.


„БМГК направи първа крачка в гр. Трън за стартиране на публична дискусия за значението и ползите от минната индустрия. Вчера наша цел бе да дадем точна и актуална информация от легитимни източници – БМГК и МГУ „Св. Иван Рилски“. Това е от значение за информирания избор на местните жители и наш директен отговор на манипулиращите твърдения и изкривени факти тиражирани в продължение на месеци сред трънчани.

За срещата се бяхме подготвили с данни, факти и аргументи, както и с авторитетни специалисти, които бяха готови да отговарят на въпросите на гражданите. Вчера успяхме да представим само част от тях, което оценяваме като успех. БМГК ще продължи с инициативите си за повишаване на информираността на българските граждани – от Трън, през София до различни части на страната.“ – коментира след събитието инж. Иван Андреев.

Опровергаване на „новите митове“ в Трън

По време на срещата се повдигнаха няколко въпроса и твърдения към инвеститора в проекта за златодобив в Трън. За да продължи своята линия да представяне на фактите за минната индустрия и да опровергава митовете около нейните дейности и проекти, БМГК се обърна към „Евромакс Сървисис“ ЕООД с четири въпроса. Точните отговори публикуваме по-долу.

В отговорите се съдържат научни и експертни термини, които са обяснени по достъпен за широката публика начин без да се изкривява тяхната истинност и точност.

Твърдение-въпрос: Защо не признаете, че няма да има никакъв ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда), защото има становище на Басейнова дирекция, което е спряло цялата процедура по ОВОС?

Отговор: В момента инвестиционното предложение се намира на етап „Задание за обхвата и съдържанието на ОВОС“. Това означава, че няма никаква пречка пред реализация на ОВОС. Затова заинтересованите от екологичното въздействие на проекта страни, би трябвало да изчакат изготвянето на тази комплексна експертна оценка. Разговорът за въздействието на проекта си заслужава след като оценката е готова. Следващ етап в процеса е „Обществено обсъждане“, по времето на което се посочват начините, по които проектът ще управлява надеждно всеки аспект на дейността, както и компонентите на околната среда.

Разговорът за въздействието на който и да е проект, преди изготвяне на ОВОС, е несъстоятелен от експертна гледна точка. Ако подобен разговор се води предварително, то той е открито манипулативен.

В твърдението се посочи, че дадено становище на Басейнова дирекция предполага недопустимост на инвестиционното предложение при евентуално засягане на източниците на питейно-битово водоснабдяване. Фактите са, че въздействието на проекта се оценява с ОВОС. Затова именно в рамките на процедурата по ОВОС ще се определи наличието и степента на въздействие. Изчерпателността на инвестиционното предложение изисква изготвяне на подробно хидроложко и хидрогеоложко проучване. То изцяло ще е приложено към доклада по ОВОС.

Направените предварителни проучвания, включително проведените консултации с ВиК-Перник, сочат че инвестиционният проект няма да засегне питейно-битово водоснабдяване на населените места.

Твърдение-въпрос: Всички знаят, че в Трън има уран и истинската цел на инвеститора е да добива уран.

Отговор: И БМГК, и инвеститорът разбират опасенията на жителите на Трън, породени от манипулативното и неекспертно говорене по темата за наличие на уран в региона. Затова посочваме три аргумента в подкрепа на тезата, че нито инвеститорът има намерения да добива уран, нито, че неговото наличие би представлявало опасност за живота на населението при стартиране на проекта за златодобив.

1. Мина "Злата" винаги е била златна мина. Мина „Злата“ никога не е действала като уранодобивна мина.

2. Факт е, че днес уранодобив в България няма. Няма нито частни, нито държавни планове за добив на уран. Това е изрично посочено в приетата през 2015 г. Стратегия за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия на България. БМГК категорично заявява, че в мина "Злата" няма нито геоложки, нито инвеститорски основания за добив на уран. Факт е, че има установени съдържания на уран. Но те нямат промишлена стойност за добив. Това се посочва както в заключенията на окончателните геоложки доклади, така и в актуалният отговор на Министерството на енергетиката за липса на запаси на уран в района на Трън.

3. Факт е, че в района на Трън има естествен радиационен фон. Но това е така и на много други места в България. Той не се дължи на стопанска дейност. Той е свързан с геоложките особености на скалния масив. Един минен проект в района ще направи така, че естественият фон да се следи непрекъснато и средата да се контролира. Това е отговорният начин да се елиминира всяка опасност за работещите и за населението.

Твърдение-въпрос: В протоколи от геоложки проучвания в района е отразено, че в района има завишени стойности на арсен.

Отговор: Арсенът (As), също като уранът (U) и повечето от 118-те химически елемента, се срещат в околната среда. Те могат да представляват проблем за хората, само когато концентрацията е над допустимите норми. Геоложките проби, които се посочват в твърдението, не са взети от находище Трън, а от други проучвателни проекти. Важно е да се посочи, че това са т.нар. ураганни проби (единични завишени стойности), които не се отразяват на средните съдържания поради аномалния си характер. За да бъдат получени представителни средни съдържания са необходими хиляди проби, като единичните завишени стойности не влияят и не определят крайния резултат.

Средното съдържание на арсен получено от статистическата обработка на 15 441 броя проби е 0,00146%, което е далеч под всякакви норми на опасност.

Твърдение: Инвестиционното намерение е със шокиращи размери от близо 20 кв. км.
Отговор: Посочената площ се отнася за проекто-концесионната площ на проекта, а не за реално използваната площ. Има съществена разлика между двете площи.

Размерът на терените, на които ще се извършва минна дейност е 2,1 кв. км или едва 11% от проекто-концесионната площ. Голяма част от нея се намира на територията на бившата мина „Злата“ (добивно предприятие, работила в района в продължение на 40 г.). Голяма част от обектите са разположени върху вече нарушени терени от предишните добивни дейности.

Канал на БМГК в YouTube

Да припомним, че видеото за успешните примери на партньорства между минната индустрия и общини е достъпно тук: https://www.youtube.com/watch?v=3DAdsx_5DaI

Профил на минерално-суровинната индустрия на България

  • Стратегически и базов отрасъл на националната икономика на България
  • 3-5% от БВП (в зависимост от борсовите цени на металите)
  • Добавена стойност към БВП – 3% (2015 г.)  България е в Топ-5 на ЕС-28
  • Пряко заети близо 24 000 души
  • Заети в свързани производства още 120 000 души
  • Производителност на труда – над 46 000 лв. на един зает в минната индустрия (=/> от производителността в IT сектора в страна)
  • 8 подотрасъла с водеща роля на рудодобив и открит въгледобив.
    • Рудодобив - 638 милиона евро приходи;
    • Въгледобив - 382 милиона евро.
    • Те формират 2/3 от общите приходи в сектора.
  • Общото производство за 2015 г. - 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева).
  • Общата добавена стойност към българската икономика - 566 млн. евро (над 1,1 млрд. лв.).

Още новини от Други

RSS виж всички

Турботракс представи в България новия DAF XF 480 SSC

Турботракс представи в България новия DAF XF 480 SSC

Холандската марка зададе нов стандарт в транспортната ефективност и комфорт при тежките автомобили

WWF: всеки може да помогне за спиране на злоупотребите в горите

По данни на международната природозащитна организация WWF, незаконният дърводобив в България е между 10 и 25% от общия добив, което формира сенчест бизнес за близо 100 милиона лева.

CR-MAX-4E. Диагностичен стенд CR-MAX-4E за проверка на Common Rail инжектори

Диагностичния стенд CR-MAX-4E е създаден да проверява Common Rail инжектори на производителите Bosch, Delphi, Denso и Siemens при системно налягане до 1800 bar.

В началото на премиерния втори сезон на сериала „Хап и Ленърд“ по AMC

В началото на премиерния втори сезон на сериала „Хап и Ленърд“ по AMC

Кои са героите в сезон 2 на сериала „Хап и Ленърд“ и какво да очакваме от тях?

Приключи голямото Bosch Fans Roadshow 2017

Приключи голямото Bosch Fans Roadshow 2017

Жителите и гостите на шест града „сглобяваха ваканцията“ заедно с екипите на Bosch и водещите Део и Мария Силвестър

Абонамент за RSS новини