Рисунките на Таня

29 Юли 2010г.

Обичаме да ходим по магазините, да трупаме вещи, да се хвалим с пътуванията в чужбина...
Ала в най-важните ни моменти – на борба, любов или избор, не търсим ли опора в по-други неща - в родните звуци и багри, в естествените хора, в истинските думи и отношения?

Открихме Таня случайно, но я запазихме за нашите страници. Защото срещата с нея е от тия мигове – отърсваш се от делничното, загърбваш показното и изкуственото и пиеш от бистрия извор на родните традиции, зареждаш се с изкуство, сътворено от чисто сърце, вдъхновяваш се от една истинска българка.

Таня Иванова живее в Нова Загора. Завършва Художествената гимназия в гр.Сливен през 1997 г.
Макар че животът й поднася не една изненада, тя се отдава на изкуството. Известно време живее и работи в Германия, след което се завръща в България, за да се занимава с любимия художествен текстил. Текстилни пана, рисувана коприна, ръчно тъкани гоблени, рисунки върху дрехи – това са част от творбите, които осмислят нейния творчески път и които Таня представя в редица общи и самостоятелни изложби.

Споделя, че е щастливо омъжена за своята голяма любов и има щастието да бъде майка на малката прекрасна Ивайла.

За работа си казва:
”И днес декоративните тъкани имат голямо значение при оформянето на интериора. Текстилът в дома изолира, запазва топлината, поглъща шума и омекотява яркатаслънчева светлина.Той е връзката между човека и архитектурата, между архитектурата и мебелите, а също така между детайлите на архитектурата. Под термина"текстилни пана"се разбират уникалните изделия за стена, изпълнени във всички техники на килимарството, бродерията, плетенето, ръчното рисуване, батика, апликацията. ...Нужно е да се отдели голямо внимание при избора на цветовете, защото те имат непосредствено психофизиологично и емоционално въздействие върху хората. Умението да се тъче е предавано от поколение на поколение през вековете. Непрекъснато са овладявани тайните на преплитането на нишките, съчетанието на орнаментите, ритъма и цветовете. Традиционото тъкачно изкуство е все още живо, затова не е трудно да се продължи и овладее от младата съвременна жена. Ето аз успях!”

Да! Категорично Таня е работещо момиче. И не! Не типичното, стандартното, познатото! Затова е толкова ценно да поговорим с нея.

Таня, как стана така, че избрахте точно пътя към художествения текстил? Защо не примерно графика или живопис?
Аз не бях чувала за художествения текстил, когато разбрах, че искам да стана художничка.....А това решение бях взела отдавна! Даже като дете ме питаха: ’’Каква ще станеш като пораснеш?’’, а отговорът ми винаги беше:’’Художничка!’’ - и доста странно ме поглеждаха. Когато станах достатъчно голяма, за да започна някакви курсове по рисуване, се оказа, че живопис се учи в Казанлък, а на нас не ни бе удобно. Аз бях по-малка от съучениците си с две години /понеже съм тръгнала на училище на 5/ и не можаха да ме пратят толкова малка и сама в друг град ....И решихме в Сливен - и там се изучава и живопис, и графика, и всичко останало, което е нужно за начален старт на всеки, който иска да бъде художник.Специалностите обаче бяха две тогава - Художествена тъкан и Рекламна графика. И аз избрах.....и съм много доволна!!! С течение на времето разбрах, че живописта и графиката не са ми по силите. Човек трябва да прави това, което умее и му доставя удоволствие. При мен е точно така!

Кога разбрахте, че Вашата специалност в училище ще е Ваша житейска съдба?
Почти веднага!!!Желанието ми да работя това се появи, когато се запознах с моята учителка Данелина Косева, тя е вълшебна жена!!! С цялата си строгост и доброта на майка, успя да ми покаже и научи на всичко и то по толкова достъпен начин, че да заобичам текстила и той да стане моя съдба.

Как минава един обикновен нормален ден за Вас – колко време работите, какво правите когато музата не Ви е споходила?
При мен денят не е много нормален! Доста е разпокъсан....., а аз обичам да ми е подредено! Повечето време минава с прекрасната ми дъщеричка, искам да й дам любов и внимание преди всичко, по време на игрите ни учим всичко - стихчета, песнички, приказки, рисуваме, даже и тъчем заедно... кой колкото може. Докато спи рисувам или тъка. През август ще стане на три годинки и вече е доста самостоятелна, а когато имам повече работа и не успявам сама, мъжът ми и майка ми винаги помагат!
Когато музата не ме е споходила.....си я търся сама!!!!! Имам нужда да работя, така си почивам, отпускам се и затова толкова много си обичам работата!

Докато тъчете или рисувате, накъде се втурват мислите Ви? Успявате ли да се изолирате от реалността или напротив – търсите вдъхновението именно в обикновените неща, които съпровождат живота?
Май по-често се отнасям нанякъде докато тъка... Зависи от паното, ако е сложно съм доста концентрирана, почти не чувам нищо освен Ивайла, а ако е по-лесничко даже и си поиграваме от време на време с нещо когато й доскучае... Обикновените неща категорично не ме вдъхновяват! Вдъхновяват ме... Природата, Любовта, Музиката и Ивайла!

Мечтаете ли да покажете своето изкуство на хора от различни краища на света, считате ли че багрите и формите на нашата национална традиция са разбираеми и вълнуващи за чуждоземците?
Не, не мечтая за това. Мечтая багрите, формите и по-конкретно шевицата да влезе в бита ни отново и по-масово. Затова и така интерпретирам шевицата в творбите си. Нашият фолклор е извор, от който можем да пием вечно, шевиците са уникални и това е ценното!!! Не обичам еднаквостта и щампата, при мен за щастие никога нищо не става еднакво. Дори и да ми поръча някой да му напраявя "същата картина’’... просто няма как... може да си приличат, но еднакви -не!

Успявате ли да превърнете любимата си работа и в бизнес, който да помага на Вас и семейството Ви?
Аз съм все още в майчинство... Може би след това ще успея, но вероятно ще е трудно! Една от причините е, че хората смятат, че това изкуство е много, много скъпо. Да, струва понякога доста, но не винаги!!! Достъпно е, повярвайте ми!

Усещате ли се като екзотична пъстропера птица в едно доста модерно-сиво и технологично общество?
...... Дааа, точно така се усещам!!!Но така ми е добре..Ако приемем, че наистина като цвят обществото е сиво, то аз съм един шарен акцент и то почти винаги много усмихнат!

Какво Ви предстои в творчески план. Хиляди хора следят и харесват работата Ви, с какво ще ги зарадвате?
В момента рисувам шалове от естествена коприна. Започнах и да подготвям работи за изложба следващата година. Ще има и тъкани пана, и рисувани коприни. Темата е свързана пак с България, не съм изчистила все още идеята до край. Тази изложба ще бъде десета самостоятелна, само живот и здраве да е!

Виж повече на http://www.raboteshtomomiche.com/article.php?id=932

Вижте част от творбите на Таня в галерията!